Готова ли съм да общувам

Снимането на хора не е толкова безотговорно като снимането по принцип. Скоро си говорихме с една приятелка, като тя трябваше да ми зададе въпроса - какво най-много обичаш да снимаш и аз изтърсих - хора! Хаха... по скоро най-много ме е е страх да снимам хора! Трябва да общуваш с тях дори и без думи, трябва и те да харесат резултата, не си отговорен само пред себе си и става едно споделяне, което не на всеки се получава. А и аз обичам човека да участва много анонимен в снимките ми, да се заявява само като силует, гръб, ръка, крак, лице...но не винаги е възможно. А портрети...оо портрети правила съм само няколко добри - наистина е трудно. Тази моделка, да тя е модел - това работи, малко е срамежлива, направо изпитваше болка, като позираше гола в академията. Снимала съм я доста отдавна. Ужасно неловка ситуация, в която тя ми обяснява колко не иска да се снима аз все пак я придумвам... стана трудно аз малката глезла с фотоапарат която учи в академия, а тя крехка, нежна някак си в изтерзаното си състояние...не знам харесвам я. След нея трудно снимах портрети ...хората не се дават лесно.

Децата са друго нещо - в списание "СВЕТ"-има кратко интрвю с нашата фотогрупа, а на корицата е най-сладкото човече, което аз съм снимала.